Валери Р., 29 г., Варна
Разделих се с приятелката си и оттогава започнаха проблемите. Спрях да излизам от жилището си, напуснах работа – непрекъснато имах чувството, че ще се задуша, ако съм навън. С течение на времето загубих изцяло представа за действителността. Ходих при много психолози, но никой от тях не успя да ми помогне. Някои търсеха причини в детството ми, колкото и да им обяснявах, че съм израстнал в щастливо и здраво семейство без скандали. Други смятаха, че все още не съм намерил истинското си аз. Каквото и да се случваше, при когото и да търсех помощ, все едно бях половин човек. Някои даже ми се подиграваха, че симулирам. Накрая влязох в болница. Покрай паническото разстройство получих и булимия – след всяко приемане на храна гърлото ми се свиваше и трябваше да повърна. Назначиха ми силни антидепресанти. В началото ми помагаха. Заедно със сеансите при психотерапевт най-накрая можех да излизам сред хора. Но с течение на времето усетих, че привиквам към хапчетата. Дори и самата мисъл, че не съм ги пил, предизвикваше в мен пристъпи на паника. Колкото и да е странно, точно приятелката ми помогна. Научила от родителите ми, че съм много зле и се върна при мен. С много търпение, ден след ден, вече отново съм пълноценен човек. Приятелката ми поръча едномесечен курс на лечение с „Антистресин” и ме накара да изпия билките. Не ми помогнаха веднага, дори си мислех, че са поредният фалшив продукт. Но преди два месеца усетих подобрение. Сутринта бях пил от билковата смес, но забравих да си взема антидепресантите. С приятелката ми излязохме на разходка и чак, когато се прибрах, се сетих, че изобщо не съм получавал пристъп на паника. На другия ден нещата се повториха. От един месец отново ходя на работа. Вече не се задушавам, нямам чувството, че ще умра всеки момент и мога отново да бъда пълноценен човек. Благодарение на „Антистресин”.